Причини за рецесията на венците

Липсата на време или стресът често са причината хората да свикнат с лоша техника на устна хигиена. При търкащи движения на четката за зъби върховете на влакната минават отново и отново през едно и също място по ръба на венците. Силата наранява венците и при заздравяването им ръбът на венците се отдръпва.

За да се избегне рецесия на венците, техниката на устна хигиена трябва да бъде оптимизирана и при необходимост коригирана. Редовните контролни прегледи в денталния кабинет също могат да помогнат евентуалните признаци на рецесия на венците да бъдат открити рано.

Използването на четки за зъби с твърди влакна също увеличава риска от развитие на рецесия на венците. Поради това може да се препоръча четка за зъби със средно твърди или меки влакна.

Хората с по-тънък тип венци по правило са по-податливи на рецесия на венците от хората с по-дебел тип венци. Типът венци се определя предимно генетично. Затова хората с тънък тип венци трябва да обръщат особено внимание на оптимизирането на устната си хигиена у дома.

Дебелината на венците може да бъде оценена при контролния преглед при зъболекаря. Особено преди започване на ортодонтско лечение трябва да се оцени рискът от развитие на рецесия на венците.

Ортодонтското лечение може да се провежда със снемаеми апарати (шини) или с неснемаеми апарати (брекети). Рискът от развитие на рецесия на венците е особено повишен при неснемаемите апарати.

Рецесия на венците се появява при около 20 процента от възрастните, които преминават ортодонтско лечение. При юношите под 16 години рецесия на венците се установява много по-рядко след приключване на корекцията на положението на зъбите.

Рецесия на венците може да се появи както по време на ортодонтското лечение, така и няколко години след приключването му.

Пушенето на цигари има широк спектър от вредни въздействия върху целия човешки организъм. Освен че намаляват общата си продължителност на живота, пушачите значително по-често страдат и от изменения на устната лигавица, стигащи до рак на устната кухина.

Пушачите на повече от 20 цигари дневно имат значително повече рецесии на венците от непушачите. Поради намалените съпротивителни сили ръбът на венците при пушачите е и по-уязвим, например към механичното въздействие на влакната на четката за зъби.

Тъй като кръвоснабдяването на венците при пушачите по принцип е по-слабо, при тях не трябва да се извършва хирургично лечение. Евентуалното хирургично покриване на оголените повърхности на корените може да бъде обсъждано едва след като пациентът успешно се е отказал от тютюнопушенето.

Наред с емфието, тютюнът за дъвчене е най-честата форма на употреба на бездимен тютюн. Тютюнът за дъвчене се поставя насипно или в торбички под горната устна, където влиза в контакт с устната лигавица. Освен никотин тютюнът отделя и токсични вещества, някои от които могат да причинят рак.

Никотинът е това, което прави тютюна за дъвчене пристрастяващ. Така употребяващите го стават зависими от него.

Тютюнът за дъвчене дразни устната лигавица и причинява рецесия на венците. Дразненето може да отзвучи след спиране на тютюна за дъвчене. Рецесията на венците обаче остава дори след спирането и затова може да се наложи да бъде лекувана хирургично.

Честата игра с пиърсинга е навик, който може да увреди зъбите и венците. Около 80 процента от носещите пиърсинг имат загуба на същинско твърдо зъбно вещество в точките на контакт, а в 25% от случаите се появява и рецесия на венците.

След премахване на пиърсинга рецесията на венците остава и затова може да се наложи да бъде лекувана хирургично.

След лечението на пародонтит обикновено се наблюдава отдръпване на венците. При пародонталното лечение обаче това е желано, тъй като свиването на ръба на венците позволява нежеланите пародонтални джобове да заздравеят.

За разлика от рецесията на венците при хора без пародонтит, свиването, което е резултат от заздравяването на венците, не може да бъде обърнато.