Диагностика на рецесията на венците

Докато при юношите често са засегнати централните резци на долната челюст, при възрастните рецесия на венците по-често се наблюдава по задните зъби на горната челюст.

Самостоятелната оценка на венците, например у дома пред огледалото, не е достатъчна за правилна преценка. Без клиничен преглед в денталния кабинет не е възможно да се установи причината за отдръпването на венците.

Само правилно проведеният клиничен преглед в денталния кабинет с т.нар. сонда за венци (пародонтална сонда) може да покаже дали венците са здрави, дали има възпаление на венците (гингивит) или вече е налице заболяване на тъканите, задържащи зъбите (пародонтит).

Разграничават се четири степени на тежест на рецесията на венците, тъй като от тях могат да се изведат и възможностите за лечение.

Проста рецесия е налице, когато отдръпващият се ръб на венците все още не е достигнал подвижната устна лигавица. При втората степен на тежест рецесията вече се е разпространила в подвижната лигавица. И в двата случая ръбът на венците може да бъде коригиран с хирургична интервенция.

Тъй като при степени 3 и 4 вече е загубена и челюстна кост между зъбите, в тези случаи рецесията на венците не може да бъде напълно коригирана дори с хирургични мерки.

Основният пародонтален преглед има за цел бързо да установи дали има проблеми с венците. Това е лесен начин да се установи гингивит или да се открие пародонтит.

С помощта на сонда за венци (пародонтална сонда) дълбочината на проникване при ръба на венците се измерва внимателно и с точност до милиметър на избрани места.

След този кратък преглед допълнителни изследвания се провеждат само ако са открити признаци на загуба на тъканите, задържащи зъбите. Тези изследвания включват т.нар. пародонтален статус и допълнителни рентгенови снимки.

При клиничния преглед със сонда за венци (пародонтална сонда) дълбочината на проникване на сондата в пародонталния джоб се измерва с точност до милиметър в до шест точки на зъб. Точно казано, измерва се разстоянието между ръба на венците и дъното на пародонталния джоб. Това се нарича дълбочина на сондиране. На здравите места дълбочината на сондиране е най-много 3 mm. На местата, където рецесията на венците вече е довела до загуба на тъканите, задържащи зъба, дълбочината на сондиране обаче също ще бъде само няколко милиметра.

Освен това в т.нар. пародонтален статус се отбелязва височината на челюстната кост (ниво на прикрепване) с точност до милиметър. Пародонталният статус е незаменим за диагностиката и планирането на лечението на рецесията на венците. Всеки дентален кабинет може безплатно да запише пародонталния статус онлайн и да го използва по-нататък: www.periodontalchart-online.com.

В някои случаи диагнозата рецесия на венците може да бъде потвърдена със сигурност само с необходимите рентгенови снимки. Рентгеновите снимки, необходими за диагностицирането на рецесия на венците, се избират едва след приключване на клиничния преглед. Така се избягва излишно облъчване с рентгенови лъчи.

В най-простия случай рентгеновото изследване се състои от две снимки (захапкови снимки), а в най-обширния случай – от т.нар. рентгенов статус на цялата уста с до 14 допълнителни снимки или от ортопантомограма. Направените рентгенови снимки трябва да показват челюстната кост около зъбите и така да позволяват оценка на степента на костната загуба.

Всяка рентгенова снимка, направена в денталния кабинет, трябва да бъде проверена както за кариес, така и за пародонтит.

През 1999 г. в САЩ се провежда първият международен семинар за класификация на пародонталните заболявания. Най-важната промяна в сравнение с европейската класификация от 1993 г. беше, че формите на заболяването по принцип вече не се определяха предимно според възрастта на пациента към момента на първата диагноза (напр. ювенилен пародонтит и пародонтит при възрастни). Като нови форми бяха въведени хроничният и агресивният пародонтит, както и например пародонтитът, който може да бъде свързан със системни заболявания.

Новата класификация, въведена през 2018 г., обаче вече не прави разлика между хроничен и агресивен пародонтит. Сега пародонтитът се описва – по подобие на класификацията на диабета – чрез т.нар. определяне на стадия и степента.